«...Тогава не му приказвах нито за змии боа,
 нито за девствени гори, нито за звезди. 
Приспособявах се към него. 
Приказвах му за бридж, за голф, 
за политика и за вратовръзки. 
И възрастният оставаше много доволен, 
че се е запознал със също такъв разсъдлив човек.»

                              / познай от кой е?/

Колко сме
 / тези, които се опитваме да съхраним детето в себе си, 
защото има и такива хора,
 които се раждат големи и им харесва/ 
жалки в играта си на възрастни. 
Не се борете с него, ако го имате. 
Това е безмислена война. Оставете детето в себе си, 
не се борете с него, оставете го да живее, 
да диша и съществува във вас. 
Тази борба ви кара да се страхувате то да бъде във вас. 
Не се страхувайте от него, трудно е, непостижимо е, 
жестока е схватката с възрастния ви, знам.

Оставете го да живее във вас, 
с цената на живота си го съхранете, 
защото ако го носите и го подтискате, 
за да бъдете « адекватни», «разумни», «реални»...,
защото то ще ви унищожи със съвест, 
съществуванието ви- живи тела без души.

Оставете отворени очите на детето в себе си 
за лъча светлина, 
който прозира през листата на дървото 
/на възрастните проблеми/. 
Оставете мисълта на детето в себе си , 
да разхвърля съзнанието ви, да щурее в мислите ви. 
Оставете сетивата му в себе си отворени
 за цветното и споннтаното,
 оставете го да скача и плува в езерото......на мечтите, 
въображението, илюзията..., оставете го 
да скача от радост при гледката на летящ щъркел, 
оставете го да цопка в локвите в себе си,  
оставете го да се смее на «глупости», 
оставете го да крещи от радост, 
оставете го да плаче от болка или обида, 
оставете го, моля ви,
да Обича,
да Обича, 
да Обича,
както само едно дете може, 
и да не се страхува от тази Обич.

На 6 год. вече знаех, че не искам да порасна,
винаги след това не искам да порасна, 
в един момент реших да стана голяма, 
и
това 
ме 
уби. 

Сега
 ме
 спасяваш
 мое аз дете.