Прочетен: 1025 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2008 19:57
Мила ми маймуно,
Направих този блог, защото наполедък все по-често
си задавам въпроса:
„ Възможно ли е до такава степен да се обезличим?”.
Всички се оправдаваме с времето,
с обществения модел на преход или капитализъм,
който се налага през последните години у нас.
Забързани в ежеднивната си борба с АБСУРДИ,
нямаме време да седнем на дивана вечер
и да почетем с детето си приказка?
Дори да сме се сетили за нещо
красиво и трогателно,
то е в бързината на междуработното ни състояние
и не му отдаваме онова значение, което то съдържа.
Това обаче, че сме изпуснали среща,
че превода на парите се бави,
че сме загубили в бизнеса,
че колегата ни подлива вода,
че........................... и т.н.
е от жизнено значение за нас.
Толкова ли сме гладни?
Кое ни прави значими и доволни?
Напоследък ме радва една много мила гледка,
която като явление преди не се срещаше:
баща на разходка или на игралната площадка
с детето си. Не е заложено в природата на мъжа
да се грижи пряко за поколението си и затова
чест прави на тези мъже, които надскачат
природните си заложби. Това е похвално,
защото показва, че има надежда човешката
мисъл да еволюира към по- високо духовно израстване.
Може би в хаоса, в който ни се струва,
че съществуваме има дълбок и изграждащ елемент.
В крайна сметка всеки край е начало на нещо друго.
Давам живот в интернетното пространство на
„Миналото на една душа”, с надеждата всемира
да се обогати с частица добра тръпка,
породена у теб от прочетеното.
С поздрав най-сърдечен, от приятеля ти вечен.
15.03.2008 20:51
16.03.2008 01:22
okazva se, 4e osyznavame tozi problem, a kakvo pravim, za da go previzmognem i da za6titim pravoto da nosim GORDO nazvanieto "CHOVEK" ?